Това, че опитваш да си добър, прави ли те такъв?!

Сигурно се чудите защо пиша все едни хубави, слънчеви неща за усмивките, мечтите, приятелите ... общо взето бла бла за доброто. Понякога и аз се чудя.


Сигурно мислите, че съм изключително щастлив човек, който не се оплаква, има всичко, което иска, не познава лоши хора, а дори и да знае такива, то не се държи гадно с тях, а напротив - усмихва им се, защото вярва, че и в тях има нещо добро. Така е, доволна съм от живота си и не го сменам за царство. Щастлива съм, но има още какво да се желае. То май така или иначе пълно щастие няма.


И аз като всеки друг си имам своите си капризи, предубеждения. И аз като всеки друг мога да бъда лоша, дори съм и то доста често. И аз като всеки друг ядосвам хората, и аз като всеки друг виждам сивотата в света и как той се разпада.


НО ... искам да ме запомнят като добър, толерантен, приветлив и миролюбив човек. Затова се старая да бъда именно такава. Е, не винаги ми се отдава, защото си имам бол недостатъци, но поне опитвам, нали? Търпението ми към хората не е голямо, търпението при мен малко е хванато от липсата всъщност, но все пак си имам и възвишените моменти. Или поне така ми се иска да мисля.


Добра ли съм? Честна ли съм? Миролюбива ли съм? Усмихната ли съм? Вечно ли мечтая? Не, по дяволите, не винаги. Звучи адски противоречиво с всичките ми постове тук, пък и с много изречени думи другаде, но не съм ангел, нали? За мен е важно, че опитвам да съм насреща за приятелите си, когато мога. Важно е, че се старая да направя нещо хубаво. Колкото и егоистично да звучи, в колкото и голям разрез да е с всичко казано дотук, от една страна го правя за себе си. Да, лично за мен си. За мен, именно защото искам мен да запомнят като добър човек. За мен, защото искам и с мен да се отнасят добре, искам и към мен да бъдат толерантни, искам и на мен да ми се усмихват без причина.


Който каквото си е заслужил, нали? Който дава, получава, нали?
Затова го правя.
Няма да се извинявам и да ви убеждавам в правотата на думите си. Няма да ви убеждавам, че не са егоистични, защото аз си знам, че в известна степен съм права. Който не харесва тази ми черта, по-добре да не се захваща по-сериозно с мен, защото това няма да се промени - за да оцелея и да съм щастлива трябва да мисля за себе си, нали?


Но поне опитвам да не съм толкова голям саможивляк. И мисля, че се справям - насреща съм за приятелите си, когато имат нужда от помощ. И дори да не мога да направя кой знае какво, то поне ги изслушвам.


Поне опитвам да бъда по-добър човек, някои и това не правят.
Да, нека продължавам да се убеждавам. ;D

Smile, damn it!

Усмивката не може да бъде скрита и закопана под хилядите пластове, които поставяме около себе си. И само не ми говорете, че сте напълно естествени, че нямате никаква обвивка, че абсолютно винаги показвате душата си пред хората. Защото не е така. Както се казваше в един разказ от "Пилешка супа за душата", порция първа, всеки си изгражда защитни пластове - "достойнството, титлите, званията, общественото положение и желанието ни да бъдем възприемани по съответния начин" или просто онази преграда между чувствата ни и останалите хора.

Усмивката е естествената връзка между хората. Искрена, красива, непринудена ... Тя е силата, която ни събира, силата, която ни показва чувствата. И ако по-често се усмихваме, ако общуваме така може би света ще бъде по-добро място. Естествено, не всички можем да бъдем приятели, но ако вместо да пускаме злостни коментари един за друг, се даряваме с една мъничка искрена усмивка, то тогава няма да бъдем и врагове.

Питали ли сте се защо когато видим бебе винаги се усмихваме? А и защо то ни отвръща. "Може би, защото в този миг виждаме човек без защитни пластове, някого, чиято усмивка е напълно искрена и безхитростна. И душата на бебето, което дреме в нас, се усмихва завистливо, признавайки това." Или пък не е завистливото бебе в нас, което се усмихва, а ние - за миг без всякакви маски, без всякакви "щитове". Никой не е толкова лош, а и никой не се страхува от едно бебенце, никой не би искал да поквари детската му невинна душа с лукава усмивка, затова пред едно такова малко същество всички ние показваме истинската си същност и за момент, дарявайки детето и света с искрена, топла усмивка, ни ставаме уязвими, сваляме маските, шаблоните и преградите.

Затова ... усмихвайте се винаги. Но се усмихвайте с желание, дарявайте с тази си усмивка топлина. Свалете преградите. Да, знам светът е страшен и боли, когато ви наранят. Но дори и така да стане - дори и да ви забият нож в гърба, дори и да не ви отвърнат със същата топлина, усмихвайте се. Всяко зло за добро. Вие си се усмихвайте, не позволявайте да ви съсипят. Дори и да паднете, изправяйте се с усмивка.

УСМИХНЕТЕ СЕ! Света е не само Ад, а и Рай.

P.S. I Love you: Е, не можах да изразя всичко толкова добре, както го чувствам, но поне мога да ви даря с една усмивка, нали?

Friends

You and me ... always and forever!

Истинският приятел е този, който знае песента на сърцето ти и я запява когато я забравиш.

It's you and me, right?!
FRIENDS!

Пазете приятелите си. Ценете ги, обичайте ги. Бъдете честни и искрени с тях. Помагайте им, когато можете. Бъдете техни приятели и ще можете да се осланяте на вярата им във вас. Ще можете да разчитате тяхно да бъде рамото, от което имате нужда, за да си поплачете. Подайте им ръка, за да ви подадат и те. Усмихнете им се, за да ви се усмихнат те. Бъдете добри хора с хубави и невинни души, за да намерите такива.

А ти за какво мечтаеш?!

Мечтите са онова наше спасение от забързания живот, от разочарованията и неуспехите. Те са нашият бряг, нашата спасителна лодка. Потъвайки в мечтите си човек бяга от света, бяга от трудностите, бяга от останалите хора. Мечтите са храната за душите ни. Винаги са живи - изпълними или не, реални или не, потъващи или издигащи се ... Те все са си там.
Хората те предават, лъжат, нараняват, но не и мечтите. Не, те не те събарят, а напротив - помагат ти да се изправиш и да продължиш. Те са верен, вечен приятел. Мечтаейки ти или порастваш, или се вдетиняваш и точно в това е вълшебството им - карат те да се чувстваш свободен, неуязвим, дават ти онази сила да твориш и да правиш това, което искаш, позволяват ти да бъдеш себе си, да бъдеш щастлив. Поглъщат страховете ти и да, от Палечко ставаш Великан.
Хората са казали, че човек е толкова голям, колкото са мечтите му, затова:

От хилядите пътища своята пътека намери,
и бъди художникът на всеки следващ ход,
какъвто си.
Твори, но не с бои, а със мечти без край,
светът след теб ще продължи да се върти - следи чертай...