А ти за какво мечтаеш?!

Мечтите са онова наше спасение от забързания живот, от разочарованията и неуспехите. Те са нашият бряг, нашата спасителна лодка. Потъвайки в мечтите си човек бяга от света, бяга от трудностите, бяга от останалите хора. Мечтите са храната за душите ни. Винаги са живи - изпълними или не, реални или не, потъващи или издигащи се ... Те все са си там.
Хората те предават, лъжат, нараняват, но не и мечтите. Не, те не те събарят, а напротив - помагат ти да се изправиш и да продължиш. Те са верен, вечен приятел. Мечтаейки ти или порастваш, или се вдетиняваш и точно в това е вълшебството им - карат те да се чувстваш свободен, неуязвим, дават ти онази сила да твориш и да правиш това, което искаш, позволяват ти да бъдеш себе си, да бъдеш щастлив. Поглъщат страховете ти и да, от Палечко ставаш Великан.
Хората са казали, че човек е толкова голям, колкото са мечтите му, затова:

От хилядите пътища своята пътека намери,
и бъди художникът на всеки следващ ход,
какъвто си.
Твори, но не с бои, а със мечти без край,
светът след теб ще продължи да се върти - следи чертай...