Не!

Преди броени часове бях на върха на щастието. После легнах да подремна. Дрямката се превърна в дълъг сладък сън. Досега... Събудих се и сигурно това е един от малкото случаи, в които съня ме цака. Събудих се и се чувствам адски кофти.

В просъница явно съм се сетила за една фраза от "Нека ти разкажа". И то не друга, ами:

Знай, че и това ще мине.

Когато денят ти е shit и не чуваш гъзарския beat на пулсиращото ти от радост сърчице, това е много helpful фраза. Да, ама когато именно тези иначе толкова оптимистични думи те завъртят на 180 градуса и вместо да си мислиш колко е хубаво, се зачудиш колко ще продължи... Е, вече хич не е толкова забавно.

Пак страховете напират. Sick bastards!
Мразя промените в настроението, мразя ги! Понякога се оказват много фатални...
Стискайте палци сега да не е така. Не е, нали? Не е.

...

ХА, мина ми. Да, мина ми. Погледнах си името на блога Carpe diem! и ми мина. Промени в настроението, казах ви. Спирам да му мисля, каквото такова. Ще се радвам на това, което имам сега, пък после... и тогава няма да му мисля.

Край, ще звънна и ще му се засмея.
CARPE DIEM, right?

P.S. Ако започна да се превръщам в лигава Drama Queen, която откача при най-малката незначителна глупости и започне да задушава хората около себе си... ПНЕВМАТИЧЕН ЧУК В ТИЛА, моля!