Какво стана? Откъде дойде? Ама как така? Ей така.Сладки усмивки, хапливи забележки, провокативни погледи...
И няколко филийки с лютеница.
Решено! Ей така.И сега? Какво? Какво се очаква от мен?
Да не задушавам, нали? И да не се задуша в прегръдки...
Няма, обещавам!
...Хубаво е.
Всеки поглед, всеки дъх.
Много е хубаво.
Ако щастието се измерваше в шоколади,
то осемте в шкафа отатък идеално пасват.И все пак да си кажа:
"Копеле, то не е лесно!"
Querida, щастлива съм! <3
1 коментара:
Щом ти си щастлива, и аз съм щастлива.
Така е... филийките с лютеница определено помагат (sun)
О-Б-И-Ч-А-М Т-Е!!!
Публикуване на коментар