Всеки ден по новинарските емисии ни съобщават за разкрити оргарнизации
за трафик на хора, за педофили, за изнасилени момичета и какво ли още, а
връзката между жертвите и извършителите всеки път е една – Интернет. Жалко е
как нещо създадено, за да помага на хората, всъщност се оказва толкова опасно,
не мислите ли?
Вярвам, че всеки от нас е чувал хиляди истории за
злоупотреба под всякаква форма чрез/по Интернет, наслушали сме се и на
„покровителствени лекции” и предупреждения какво не трябва да правим. Но все
така активно продължаваме да общуваме с всякакви личности – познати или не, във
форуми и сайтове за запознанства. Като се замислите откъм негативната страна на
нещата и си спомните всичките късни Новини, все повече се убеждавате колко
заблудено и наивно е това създание човекът, нали? Какъв мазохист е, сякаш
всякакво чувство за самосъхранение му е напълно непонятно.
Добре, ясно е, че сте мислили многократно по тази тема и
май-май все до лошото сте стигали. Хайде, помислете пак. Но този път вместо за
последиците и възможността за „неприятни преживявания”, помислете защо
продължавате, въпреки външните фактори, да общувате с непознати в мрежата. Дали
не е от любопитство, от отегчение понякога или пък защото така и не успявате да
намерите някой, който да ви разбира, или защото
смятате, че е някак наложително да потърсите „половинка” или просто
приятел някъде там в непонятното, различното от обстановката около вас? Каквато
и да е причината, която ще изтъкнете, аз смятам, че всичко се крие в
положителната нагласа към нови запознанства и емоциите, които една дискусия с
непознат ви носи. Не можем да кажем, че всеки път всяко познанство завършва зле
като поредното съобщение от „неприятен характер” в медията.
Давам себе си като пример. Наскоро покрай превод на книга в
един от българските свободни форуми имах удоволствието да се запозная с няколко
наистина интригуващи личности. Момичета, горе долу на моята възраст, които с
една дума успяват да разбият на пух и прах представата на предишното поколение
за днешната младеж, защото в Интернет освен „застаряващи мъже със задни помисли
и афинитет към малолетни”, можеш да срещнеш и интелигентни, забавни и творящи
млади хора. Благодарение на познанството ми с гореспоменатите опознах себе си,
открих нови си таланти и заедно с подкрепата, която ми оказват, продължавам да
ги развивам. Вникнах в едни нови светове, по техни препоръки прочетох различни
книги и дадох възможност на непознати ми музиканти да ме „убедят” в таланта си
и стойността на крайния им продукт.
Дадоха ми повод за размисъл върху много и най-различни неща, разбрах и колко
малък е всъщност света, защото повечето от тях са ми някак точно под носа, но по една или друга
причина в забързаното си ежедневие така и не сме се сблъсквали. Вярвате или не,
добрата оценка на класната ми работа по Български език и литература се дължи
именно на тях и възникналите помежду ни по-рано дискусии на тази тема, както и
„подстрекателството им” да развивам мислите си на лист хартия по един различен
начин. Пък после кажете, че Интернет запознанствата не носели положителни
емоции.
И все пак, при всяко вписване на мейла, при всяка ваша
регистрация и всяко „Здравей” към или от непознат, имайте си едно наум. Знаете,
чували сте всякакви истории.
P.S. Класната го похвали, доволна съм.
P.S. I love you.... знаете си, нали? В онзи параграф сте. <3
Останаха разни неща за изясняване... ами добре, имам си занимание за оставащото време докато най-после не ми дойде куража.
Танцува ми се. Пее ми се с все гърло някой луд хит. Колко му е, просто да разпусна. Дивее ми се. Така е от тогава, защото искам тая нощ пак, пак, пак... и пак. Хубаво ми беше да не си седна на кхъмкахъмчето.
Искам.
Една събота.
Малка компания, но от забавни хора.
Малко вино, малко уиски и много, много музика, каквато ще да е.
А защо не и примамливите погледчета и изненадващи целувки по врата...
Хм, защо не.
...
А защо не и сладките полуусмивки, шаващите сини очи и тихите, но тъй познати реакции... Прегръдките, които си знам и обичам, парфюма, който надушвам отдалеч...
Well, и нещата от вече старата година не бяха лоши. Никак даже.
Обичам новото, но май добре познатото старо липсва. <333 Сякаш все повече и повече.
...
За тази една година станах някак нова, ама съм си все същата.
Колко е странно, когато усещаш след време промяната, а пък всъщност не ти се струва толкова фрапантна, нали?
...
И да, не зная какво точно и защо пиша, но ето, факт.
Нова година, нов късмет, прераждам си блога.
Не че е very interesting, но... моето местенце е.
P.S. Деси искаше да подновя писането, така че май тя ще се израдва на този малко празен откъм съдържание пост. Пък и ще го разбере, нали, мила моя?
