Интернет запознанствата носят ли и положителни емоции?

(Есе по един проект)

Всеки ден по новинарските емисии ни съобщават за разкрити оргарнизации за трафик на хора, за педофили, за изнасилени момичета и какво ли още, а връзката между жертвите и извършителите всеки път е една – Интернет. Жалко е как нещо създадено, за да помага на хората, всъщност се оказва толкова опасно, не мислите ли?

Вярвам, че всеки от нас е чувал хиляди истории за злоупотреба под всякаква форма чрез/по Интернет, наслушали сме се и на „покровителствени лекции” и предупреждения какво не трябва да правим. Но все така активно продължаваме да общуваме с всякакви личности – познати или не, във форуми и сайтове за запознанства. Като се замислите откъм негативната страна на нещата и си спомните всичките късни Новини, все повече се убеждавате колко заблудено и наивно е това създание човекът, нали? Какъв мазохист е, сякаш всякакво чувство за самосъхранение му е напълно непонятно.

Добре, ясно е, че сте мислили многократно по тази тема и май-май все до лошото сте стигали. Хайде, помислете пак. Но този път вместо за последиците и възможността за „неприятни преживявания”, помислете защо продължавате, въпреки външните фактори, да общувате с непознати в мрежата. Дали не е от любопитство, от отегчение понякога или пък защото така и не успявате да намерите някой, който да ви разбира, или защото  смятате, че е някак наложително да потърсите „половинка” или просто приятел някъде там в непонятното, различното от обстановката около вас? Каквато и да е причината, която ще изтъкнете, аз смятам, че всичко се крие в положителната нагласа към нови запознанства и емоциите, които една дискусия с непознат ви носи. Не можем да кажем, че всеки път всяко познанство завършва зле като поредното съобщение от „неприятен характер” в медията.

Давам себе си като пример. Наскоро покрай превод на книга в един от българските свободни форуми имах удоволствието да се запозная с няколко наистина интригуващи личности. Момичета, горе долу на моята възраст, които с една дума успяват да разбият на пух и прах представата на предишното поколение за днешната младеж, защото в Интернет освен „застаряващи мъже със задни помисли и афинитет към малолетни”, можеш да срещнеш и интелигентни, забавни и творящи млади хора. Благодарение на познанството ми с гореспоменатите опознах себе си, открих нови си таланти и заедно с подкрепата, която ми оказват, продължавам да ги развивам. Вникнах в едни нови светове, по техни препоръки прочетох различни книги и дадох възможност на непознати ми музиканти да ме „убедят” в таланта си и стойността на  крайния им продукт. Дадоха ми повод за размисъл върху много и най-различни неща, разбрах и колко малък е всъщност света, защото повечето от тях са ми  някак точно под носа, но по една или друга причина в забързаното си ежедневие така и не сме се сблъсквали. Вярвате или не, добрата оценка на класната ми работа по Български език и литература се дължи именно на тях и възникналите помежду ни по-рано дискусии на тази тема, както и „подстрекателството им” да развивам мислите си на лист хартия по един различен начин. Пък после кажете, че Интернет запознанствата не носели положителни емоции.

И все пак, при всяко вписване на мейла, при всяка ваша регистрация и всяко „Здравей” към или от непознат, имайте си едно наум. Знаете, чували сте всякакви истории.

P.S. Класната го похвали, доволна съм. 

P.S. I love you.... знаете си, нали? В онзи параграф сте. <3