И просто всичко е някак различно, ама все същото.

Нова година мина и беше най-запомнящата се. <3

Останаха разни неща за изясняване... ами добре, имам си занимание за оставащото време докато най-после не ми дойде куража.

Танцува ми се. Пее ми се с все гърло някой луд хит. Колко му е, просто да разпусна. Дивее ми се. Така е от тогава, защото искам тая нощ пак, пак, пак... и пак. Хубаво ми беше да не си седна на кхъмкахъмчето.  

Искам.
Една събота.
Малка компания, но от забавни хора.
Малко вино, малко уиски и много, много музика, каквато ще да е.

А защо не и примамливите погледчета и изненадващи целувки по врата... Хм, защо не.

...

А защо не и сладките полуусмивки, шаващите сини очи и тихите, но тъй познати реакции... Прегръдките, които си знам и обичам, парфюма, който надушвам отдалеч...
Well, и нещата от вече старата година не бяха лоши. Никак даже.
Обичам новото, но май добре познатото старо липсва. <333 
Сякаш все повече и повече.

...  

За тази една година станах някак нова, ама съм си все същата.
Колко е странно, когато усещаш след време промяната, а пък всъщност не ти се струва толкова фрапантна, нали?

...

И да, не зная какво точно и защо пиша, но ето, факт.
Нова година, нов късмет, прераждам си блога.
Не че е very interesting, но... моето местенце е.  

P.S. Деси искаше да подновя писането, така че май тя ще се израдва на този малко празен откъм съдържание пост. Пък и ще го разбере, нали, мила моя?

И просто всичко е някак различно, ама все същото.