неделя, 31 януари 2010 г.

All that jazz... smelling like coffee

 
Кафето се лее, а ароматът му изпълва целия апартамент. 
Джазът ехти дори във входа, по долните етажи...
А вдъхновението... го няма. Усмивката също. 

Не ми се говори. Не ми се пише. 
Не искам дори да дишам. 

Апатия. 
Откъде идва?! 

С джаз и кафе... винаги идва щастието... 
Досега поне беше така.

Апатия. 
Откъде идва?! Защо сега?
Какво се случва?
Коя съм аз?! 
Ако сега не съм цвете, кога?! 
Апатия.

Хората говорят, а аз не искам да ги слушам.
И музиката вече ми пречи. Пък кафето е горчиво.
Изпод вратата се вмъква цигарен дим, предшественик на нещо зло.
Мамка му, защо сега?! 

Кога. Къде. Защо. Какво.
Апатия.

Пък джазът още продължава.
И кафето все се лее. 
И мирише. На спомени.
Но носталгията този път не оказва влияние...

И блендата е затворена. Животът не стига до негатива.

Пък ти послушай малко jazz.

сряда, 13 януари 2010 г.

Интернет запознанствата носят ли и положителни емоции?

(Есе по един проект)



Всеки ден по новинарските емисии ни съобщават за разкрити оргарнизации за трафик на хора, за педофили, за изнасилени момичета и какво ли още, а връзката между жертвите и извършителите всеки път е една – Интернет. Жалко е как нещо създадено, за да помага на хората, всъщност се оказва толкова опасно, не мислите ли?
Вярвам, че всеки от нас е чувал хиляди истории за злоупотреба под всякаква форма чрез/по Интернет, наслушали сме се и на „покровителствени лекции” и предупреждения какво не трябва да правим. Но все така активно продължаваме да общуваме с всякакви личности – познати или не, във форуми и сайтове за запознанства. Като се замислите откъм негативната страна на нещата и си спомните всичките късни Новини, все повече се убеждавате колко заблудено и наивно е това създание човекът, нали? Какъв мазохист е, сякаш всякакво чувство за самосъхранение му е напълно непонятно.
Добре, ясно е, че сте мислили многократно по тази тема и май-май все до лошото сте стигали. Хайде, помислете пак. Но този път вместо за последиците и възможността за „неприятни преживявания”, помислете защо продължавате, въпреки външните фактори, да общувате с непознати в мрежата. Дали не е от любопитство, от отегчение понякога или пък защото така и не успявате да намерите някой, който да ви разбира, или защото  смятате, че е някак наложително да потърсите „половинка” или просто приятел някъде там в непонятното, различното от обстановката около вас? Каквато и да е причината, която ще изтъкнете, аз смятам, че всичко се крие в положителната нагласа към нови запознанства и емоциите, които една дискусия с непознат ви носи. Не можем да кажем, че всеки път всяко познанство завършва зле като поредното съобщение от „неприятен характер” в медията.

Давам себе си като пример. Наскоро покрай превод на книга в един от българските свободни форуми имах удоволствието да се запозная с няколко наистина интригуващи личности. Момичета, горе долу на моята възраст, които с една дума успяват да разбият на пух и прах представата на предишното поколение за днешната младеж, защото в Интернет освен „застаряващи мъже със задни помисли и афинитет към малолетни”, можеш да срещнеш и интелигентни, забавни и творящи млади хора. Благодарение на познанството ми с гореспоменатите опознах себе си, открих нови си таланти и заедно с подкрепата, която ми оказват, продължавам да ги развивам. Вникнах в едни нови светове, по техни препоръки прочетох различни книги и дадох възможност на непознати ми музиканти да ме „убедят” в таланта си и стойността на  крайния им продукт. Дадоха ми повод за размисъл върху много и най-различни неща, разбрах и колко малък е всъщност света, защото повечето от тях са ми  някак точно под носа, но по една или друга причина в забързаното си ежедневие така и не сме се сблъсквали. Вярвате или не, добрата оценка на класната ми работа по Български език и литература се дължи именно на тях и възникналите помежду ни по-рано дискусии на тази тема, както и „подстрекателството им” да развивам мислите си на лист хартия по един различен начин. Пък после кажете, че Интернет запознанствата не носели положителни емоции.

И все пак, при всяко вписване на мейла, при всяка ваша регистрация и всяко „Здравей” към или от непознат, имайте си едно наум. Знаете, чували сте всякакви истории.

P.S. Класната го похвали, доволна съм. 
P.S. I love you.... знаете си, нали? В онзи параграф сте. <3



И просто всичко е някак различно, ама все същото.

Нова година мина и беше най-запомнящата се. <3

Останаха разни неща за изясняване... ами добре, имам си занимание за оставащото време докато най-после не ми дойде куража.

Танцува ми се. Пее ми се с все гърло някой луд хит. Колко му е, просто да разпусна. Дивее ми се. Така е от тогава, защото искам тая нощ пак, пак, пак... и пак. Хубаво ми беше да не си седна на кхъмкахъмчето.  

Искам.
Една събота.
Малка компания, но от забавни хора.
Малко вино, малко уиски и много, много музика, каквато ще да е.

А защо не и примамливите погледчета и изненадващи целувки по врата... Хм, защо не.

...

А защо не и сладките полуусмивки, шаващите сини очи и тихите, но тъй познати реакции... Прегръдките, които си знам и обичам, парфюма, който надушвам отдалеч...
Well, и нещата от вече старата година не бяха лоши. Никак даже.
Обичам новото, но май добре познатото старо липсва. <333 
Сякаш все повече и повече.

...  

За тази една година станах някак нова, ама съм си все същата.
Колко е странно, когато усещаш след време промяната, а пък всъщност не ти се струва толкова фрапантна, нали?

...

И да, не зная какво точно и защо пиша, но ето, факт.
Нова година, нов късмет, прераждам си блога.
Не че е very interesting, но... моето местенце е.  

P.S. Деси искаше да подновя писането, така че май тя ще се израдва на този малко празен откъм съдържание пост. Пък и ще го разбере, нали, мила моя?

И просто всичко е някак различно, ама все същото.